Когато посещавам нов град, обикновено избягвам музеите. Това може да звучи странно, защото по принцип обичам да научавам нещо ново всеки ден. Причината е проста. Повечето музеи са създадени за хора, които виждат. Експонатите стоят зад витрини, а докосването им е забранено. За мен такъв тип посещение са абстрактни и уморителни.

  Често предпочитам да прекарвам време навън, където улиците ми помагат да разбера мястото по естествен начин. Ако един музей предлага само аудио гид за предмети, които не мога да докосна, мога да получа същата информация от телефона си, докато се разхождам навън.

Решението да посетя музея

  Преди пътуването ми до Лондон чух, че някои музеи предлагат обиколки с гид за незрящи посетители. Исках да пробвам поне един. Друга малка подробност помогна за избора ми. Входът за много музеи в Лондон е безплатен. След като прочетох публикации в блогове и лични истории, реших да посетя Британския музей.

  Обиколката с водач трябваше да се резервира предварително. След първия ми имейл ме помолиха да избера коя галерия искам да посетя. Опциите бяха Египетската колекция или галерията на Партенона. Не отделих много време да проучвам, защото египетската история не ми е любима тема, затова избрах Партенона.

Срещата с гида

  Посещението мина гладко, но денят беше напрегнат заради постоянния дъжд, ниските облаци и натоварения трафик. Пристигнах в музея и казах на персонала, че имам резервирана обиколка. Помолиха ме да изчакам моя водач.

 
 

  Разбрах, че гидовете са доброволци, а не редовен персонал на музея. В моя случай това се оказа отлична находка. Моята водачка беше спокойна, търпелива и много еродирана. Освен това умееше да разказва увлекателно.

Галерията на Партенона

  Извадих късмет и поради друга причина. Галерията на Партенона е тясно свързана с гръцката митология. Точно преди пътуването бях прочела Митове (Mythos) на Стивън Фрай. Много от историите ми бяха все още пресни. Така ми беше лесно да свържа разказите на гида с това, което вече знаех.

  Галерията на Партенона е голяма. Тя съдържа много артефакти от древния храм в Атина, построен преди повече от две хиляди години. Една от най-важните части е дългият фриз, който някога е украсявал храма. Той изобразява церемониална процесия с хора, коне и богове.

  Фризът е барелеф, което позволява да се усети чрез докосване. Можех да различа релефа на конете, човешките фигури и детайлите на дрехите им. Можех също да усетя позициите на телата и движението в някои сцени.

  Има и голям тактилен макет на Партенона. Той дава някаква представа за формата на храма и пропорциите на отделните части. Но дори и с макета ми беше трудно да си представя действителните размери и пропорциите.

  Скулптурите не можеха да бъдат докосвани изобщо. Много от тях са повредени или много крехки. В тези моменти моята водачка ги описваше подробно. Тя разказваше и митовете, свързани с всяка от тях.

 
 

Достъпността с повишено внимание

  В края на обиколката се чувствах много изморен. Не защото беше скучно, а защото изискваше моето пълно внимание. Като незрящ посетител трябваше да слушам внимателно през цялото време, и съзнанието ми работеше на пълни обороти да създава образи на база на описанията на гида. Този вид концентрация определено ми изтощава батериите.

  Посещението потвърди нещо, което вече подозирах. Музеите изискват разбиране за времето, хората и събитията, а не само за предметите. За зрящите посетители подобно разбиране е улеснено от огромното количество информация, което възприемат със зрението. Незрящите посетители трябва да положат усилия и често да проявяват голямо въображение.

  Британският музей предлага обиколки с гид за незрящи само в две галерии. Тъкъв достъп е по-скоро ограничен. И все пак, това е стъпка напред. Разбирам колко сложно е да се направи един мозей достъпен и оценявам усилията на доброволците.

  Въпреки това, все още предпочитам разходките из града. Трафикът, шумът от разговорите на хората, улиците, миризмите, хаосът и дори тишината ми помагат да си създам по-добра представа за всяко едно ново място.