Тази страница споделя как моят опит ме доведе до разбирането ми за достъпността и нейното значение в ежедневието.
Първи искри на изобретателския дух
Винаги съм обичала да карам нещата да работят. Израснах през 90-те години, когато дигиталните инструменти още не бяха част от ежедневието, и прекарвах часове в създаване на различни неща на ръка. Правех малки столчета и масички от остатъци от дърво, изработвах тефтерчета от стари списания и записвах кратки радио предавания с брат ми. Строях и практични LEGO конструкции. Тогава не го възприемах като дизайн. Беше чисто любопитство и удоволствие от това да създадеш нещо ново.
Учене въпреки всичко
Същото любопитство остана с мен, когато започнах училище. Родена съм незряща, с възприятие за светлина и цвят, и ученето на чужд език в тийнейджърските ми години беше голямо предизвикателство. Бях решена да науча английски, въпреки че технологиите бяха скъпи, а ранните лаптопи имаха ограничени функции. В гимназията, с помощта на семейството и учителите ми, изградих свои методи на учене. По това време, много незрящи приятели се обръщаха към мен, когато срещаха проблеми с техните компютри. Работата с тях ме мотивира да уча по-бързо и да изследвам функции, които малко потребители използват.
Университетът донесе нови предизвикателства. Сканирах си учебниците, подготвях материали за изпити и разчитах на по-сложни команди на скрийнрийдъра, за да смогвам. Когато смартфоните навлязоха, много незрящи потребители се притесняваха от тъчскрийновете, но аз исках да ги овладея. Тази мотивация ме води и днес. Използвам мобилни приложения в много ежедневни дейности, дори когато достъпността отсъства. Приложението на кафемашината ми все още обича да ме подлага на изпитание.
Към самостоятелност и увереност
Желанието да пътувам ми повлия също толкова, колкото и любовта ми към технологиите. Като тийнейджър започнах да се уча да ходя с бял бастун и постепенно придобих увереност да изследвам нови места самостоятелно. Пътувам с автобуси, таксита, влакове и самолети, а често и сама. Живях за кратко в Хага и Брюксел и посетих градове като Лондон, Париж, Виена, Загреб, Рим и Берлин. Във всеки град научих нещо ново за публичните пространства, ориентирането и приобщаването. Пътуванията ми показаха, че самостоятелността зависи не само от личните умения, а и от това как е замислена средата.
Достъпност по света: тактилни преживявания
Използвайте бутоните Предишна и Следваща, за да сменяте снимките. Можете да използвате и стрелките наляво и надясно, когато фокусът е в карусела.
Междувременно завърших магистратура по право и получих квалификация да представлявам юридически лица. Съосновах неправителствена организация, която подкрепя млади хора със зрителни увреждания да развиват социални и трудови умения. В продължение на четири години управлявах проекти, създавах обучителни материали и участвах в обменни програми по Erasmus+ в цяла Европа.
Работата ми постепенно се насочи към технологиите. Присъединих се към екип за IT поддръжка, който използваше специализиран софтуер за клинични изпитвания. Това беше първата ми роля в голяма международна компания, където технологиите, точността и достъпността понякога се разминаваха. Научих се да решавам сложни проблеми, да създавам практични решения и да обяснявам как недостъпните инструменти влияят върху качеството на работата.
По-късно получих място на стажант в Съвета на Европейския съюз, което дойде в резултат от постоянство и няколко неуспешни опита. Петте месеца в Брюксел бяха интензивни и пълни с нови идеи. Работих по теми, свързани със заетостта и социалната политика, и участвах в проекти за приобщаване. Опитът ми показа колко сложна е международната политика и как решенията на това ниво се отразяват на ежедневието на хората.
Какво определя работата ми днес
След престоя си в Брюксел реших да надградя техническите си умения. Придобих сертификата CPACC за основни компетенции по достъпност и преминах обучение по QA тестване на софтуер. Повече от 20 месеца работих в компания, която тества уебсайтове и мобилни приложения в сектори като банкиране, телекоми и електронна търговия. Днес продължавам тази работа на свободна практика. Развивам уменията си и в уеб разработката. Докато си създавам и персонализирам този уебсайт, открих повече за HTML, семантика, JavaScript и реалността на WCAG, отколкото в което и да е обучение.
Опитът ми дотук показа колко силно достъпността, или липсата ѝ, влияе върху живота ни. Когато нещо не е достъпно, ние се учим да се приспособяваме, да решаваме проблемите и да продължаваме напред. Днес работата ми има друга цел: бъдещите поколения да не се налага да се приспособяват по този начин. Вместо това технологиите и средата ни трябва да се адаптират към хората. Такъв трябва да бъде добрият дизайн: достъпен, удобен, безопасен и устойчив още от самото начало.
Ако искате да разгледате повече от професионалния ми път, моят LinkedIn профил съдържа подробности.
Да поговорим за достъпност
Ако искате да обсъдим възможностите за съвместна работа, ето два лесни начина да започнем.
